• Created by:
    Chiara Martini
  • City & Country :
    Lusiana - Italy
  • School Name:
    IIS "Mario Rigoni Stern" - Asiago
  • Book author:
    Луис Карол
  • Book language:
    Bulgarian
  • Book publisher:
    Отечество
  • ISBN code:
    9781533345455

Synopsis:

 

Първа глава. В заешката дупка[редактиране | редактиране на кода]

Алиса седи заедно със сестра си на скамейка. Сестрата чете книга, която е безинтересна на малкото момиче, понеже няма нито картинки, нито диалози. Неочаквано един бял заек изскача пред тях. Заекът изважда часовник от джоба на жилетката си, поглежда го и забързва нанякъде. Алиса проследява животното през полето и вижда, че се шмугва в една голяма заешка дупка. Момичето се спуска подире му. Дупката върви донякъде направо, но изведнъж тръгва надолу. Любопитното дете пропада в нещо като кладенец, който е изключително дълбок. Докато пада, Алиса оглежда тунела, по чийто стени има шкафове и лавици, пълни с книги. Падащото момиче успява да вземе един буркан с портокалово сладко, който се оказва празен. Пропадането е толкова дълго и отегчително, че Алиса започва да си говори сама.

Накрая момичето се стоварва върху купчина от съчки и сухи листа. Вижда Белия заек, все така забързан. Втурва се пак към него, но говорещото животно изчезва зад ъгъла. Момичето се озовава в дълга ниска зала, осветена от няколко лампи. Наоколо са разположени редица врати, всяка от които заключена. По средата на залата седи стъклена маса, а върху нея златен ключ. Алиса пробва ключа на всяка от вратите, но то се оказва прекалено малко или прекалено голямо за ключалките. Единствено пасва на вратичка, голяма ок. 40 см и скрита зад мъничка завеса, която води към прекрасна градина, разделена от миша дупка. Копнеейки да отиде в градината, Алиса изпива шишенце, разположено на стъклената масичка. На него пише приканващо: „Изпий ме“. Момичето се смалява до 25 см, но забравя ключа на масата. След като безуспешно се опитва да се покатери по нея, тъжното дете открива кутия, в която се крие баничка, на чийто повърхност, със стафиди, е изписано: „Изяж ме“. Отхапва от храната и наблюдава дали ще се смали или порасни. Нищо не се случва. Момичето изяжда цялата баничка.

Втора глава. Водата на сълзите

Алиса започва да се издължава „като грамаден далекоглед“. Нозете ѝ едва се виждат и тя се замисля как ще ги обуе с нови чорапи и обувки. Докато крои планове, си удря главата в свода на залата. Детето уточнява, че сега е високо три метра. Взема малкия ключ и отключва вратата, водеща към градината. Поглежда през нея с едното си око. Непосилна да премине през вратата, момичето сяда на пода и започва да плаче. Сълзите ѝ са с обем колкото кофа с вода и скоро около плачещото дете се образува вада с около десет сантиметра дълбочина, простираща се до половината на залата.

След малко се чуват ситни стъпчици. Алиса забелязва отново Белия заек, този път великолепно нагизден. Животното си мърмори нещо под носа, че закъснява за някаква херцогиня. После се уплашва от размера на Алиса и побягва в тъмнината, като изпуска белите си ръкавици от ярешка кожа и голямото ветрило. Момичето вдига ветрилото и започва да си вее с него. Докато тя си мисли затова, че може да е някой друг, а не себе си, неочаквано надява една от ръкавиците. Оказва се, че ветрилото е вълшебно и смалява онези, който го използва. Аласа захвърля магическия предмет, преди да изчезне съвсем. Сега тя уточнява, че е висока около две стъпки.

Както по рано, малката врата е затворена, а ключа е на стъклената маса. Алиса пада в солената вода, образувана от нейните сълзи, дълбока три метра. Недалеч от момичето изплува причудлива мишка. Детето се опитва да я заговори, като ѝ обяснява за домашната ѝ котка Дайна и едно куче от родния дом. Плуващото животно обаче се страхува и от двете. За да покаже защо има страх от котки и кучета, мишката отвежда Алиса на един сух бряг, гъмжащ от разни птици и животни. Сред тях са птица Додо, Райски папагал и орле.

Трета глава. Свободно надбягване и една дълга история

Чудноватата дружина от птици, целите измокрена до кости, се събират на съвет, за да решат как да се изсушат. Алиса се сприятелява с тях и дори започва да води спор с Райския папагал, който настоява че е по-прав от нея. Мишката твърди, че знае как да се изсушат и всички се събират в кръг около нея. Тя започва да цитира най-сухата и досадна история за Уилям Завоевателя. Райската птица и патицата я прекъсват няколко пъти. Мишката пита Алиса: „как се чувства“, а тя отвръща, че е „все така мокра“. Тогава птицата Додо предлага да направят свободно бягане. Алиса е любопитна какво представлява това. Додо набързо ѝ показва, като набелязва голям кръг. Участниците се нареждат по кръга и започват хаотично надбягване. След като всички се изсушават, птицата Додо прекратява състезанието. Уморените състезатели зачакват наградата си. Додо казва, че ще получат своите възнаграждения от Алиса. Малкото момиче притеснено бърка в джоба си и намира кутията с бисквитки и един напръстник. Бисквитките са раздадени на птиците, а Алиса получава напръстника, връчен лично от птицата Додо. Печелившите намират известни трудности в изяждането на наградите си.

Всички насядат отново в кръг около Мишката и я замолват да разкаже още една история. Алиса предлага на разказвача да разкаже защо се страхува от котки и кучета, както ѝ е било обещано. Мишката предупреждава, че тази история е тъжна и дълга, и започва да рецитира стихотворение за това как една котка я е осъдила несправедливо на смърт. Алиса мисли казаното за твърде усукано, с което обижда Мишката и тя напуска ядосано. Птиците и един рак се възмущават от нейното нетърпение. Момичето отново почва да мечтае гласно за Дейна, която била отличен ловец на птици. Това уплашва останалите и те се разотиват, оставяйки Алиса сама. Детето се разплаква, но скоро чува ситни стъпчици, които мисли, че са на Мишката.

Четвърта глава. Заека изпраща едно перце[редактиране | редактиране на кода]

Стъпките се оказват на Белия заек, който търси ветрилото и ръкавиците си. Алиса се включва в търсенето, осъзнавайки че голямата зала е напълно изчезнала. Заека припознава момичето със своята прислужница Мери Ан и ѝ заповядва да му донесе ръкавици и ветрило от къщата му. Алиса влиза в спретната къща, на чийто втори етаж намира търсеното от Белия заек, както и едно малко шишенце без надпис. Любопитното момиче изпива половината от шишето и започва да расте бързо - едната ѝ ръка излиза от прозореца, а крака през комина. Белия заек пожелава да влезе в дома си. Когато опитва да направи това през прозореца, ръката на Алиса го хвърля в един цветарник. След като момичето, отново без да иска, хвърля заека, този път със слугата му Пат, пак в цветарник, стопанинът на дома извиква гущер на име Перцето да влезе в къщата през комина, с помощта на стълба. Когато нещастното животно се спуска по комина, Алиса ритва с крака и то се изстрелва във въздуха, падайки в един плет. След инцидента, порой от камъчета се изсипват върху приклещеното момиченце. Тя забелязва, че хвърлените камъчета, лежащи на пода, започват да се превръщат в малки банички. Мислейки, че те могат да я направят по-малка, Алиса глътва една от тях и почва да се смалява. Вече достатъчно малка, за да премине през вратата, момичето избягва от къщата. Отвън я подгонват Перцето, заедно с две гвинейски прасета.

Скоро Алиса се озовава в гъста гора. Момичето си оформя две цели: да намери чудната градина и да възвърне обикновени си ръст. Тя неочаквано се натъква на грамадно кутре. Уплашеното дете се опитва да се отърве от него, като му подхвърля пръчка. Накрая Алиса се отървава от животното и навлиза още по-навътре в гората. Озовава се пред голяма гъба, над която седи голяма синя гъсеница, спокойно пушеща от дълго наргиле.

Пета глава. Съветът на една гъсеница[редактиране | редактиране на кода]

Гъсеницата се обръща към Алиса и я пита коя е? Момичето отвръща възпитано, че не може да отговори на въпроса ѝ, понеже от сутринта е преживяла толкова много промени на ръста – ту малка, ту голяма. Неочакваният събеседник обаче не намира нищо странно в промените на външността и отговаря на Алиса с къса забележки, което обижда момичето и то решава да си тръгне. Гъсеницата възпира детето и я съветва да не се ядосва, а да сподели какъв е точно проблема ѝ. Обърканото момиче се оплаква, че не може да си припомни някои неща и дава за пример стихотворението „Как е лъснал малкия ни лекокрил…“ Гъсеницата ѝ предлага да каже наизуст „Татко Уилям“. Алиса казва стихотворението, но събеседницата ѝ го намира за грешно от началото до края. След кратко мълчание, Гъсеницата я пита колко висока иска да е? Детето отговаря, че иска да е по-голяма, защото никак не е хубаво да си висок десет сантиметра. Самата Гъсеница е висока точно десет сантиметра. Преди тя да си тръгне, казва на Алиса, че едната страна на гъбата ще я накара да расте, а другата да се смалява. Малкото момиче е объркано кой е единия край и кой другия на гъбата. Откъсва с двете ръце по малко и хапва от дясното парче. То моментално почва да я смалява. Успява да глътне парче от лявата гъба, което издължава врата ѝ. Алиса шмугва шия в тревата отдолу, за да намери раменете си. Неочаквано е нападната от Гълъбица, която обърква момичето със змия, диреща да изяде яйцата ѝ. След като се отървава от птицата, Алиса успява да възвърне нормалния си ръст, като ту хапва от едната, ту от другата гъба. Момиченцето се озовава на поляна, където е разположена къщичка, висока около метър и трийсет. Отхапва от смаляваща половина и с ръст от 25 см се насочва към постройката.

Шеста глава. Прасе и пипер[редактиране | редактиране на кода]

Алиса наблюдава пред къщата как една риба, преоблечена като лакей, почуква на вратата. Отваря ѝ друг лакей жаба. Първият предава голямо писмо на вторият с молбата, че е покана от Царицата за Херцогинята за игра на крокет. Двамата се покланят, като си преплитат напудрените перуки. Лакеят-риба се тръгва. Вторият лакей сяда на земята до вратата. Любопитното момиче се приближава към вратата и похлопва на нея. Отвътре се чуват крясъци, шум от чупене на чинии, лай и кихане. Съществото на земята казва на Алиса, че ако той е бил отвътре е щял да и отвори, но понеже е вън няма как. Вратата се отваря и отвътре излита една чиния, която удря лакея. Жабата говори, че цял ден ще седи тук. Алиса влиза вътре.

Детето се озовава в кухня, където Готвачката приготвя супа. Херцогинята и бебето, което държи в ръцете си, кихат от прекаления черен пипер в супата. На огнището пък седи усмихващ се Чешърски котарак. Херцогинята и Алиса се заговарят за котката. След разговора, Готвачката започва без причина да хвърля различни предмети по жената с бебето. Херцогинята се възмущава, че ако някои хора си гледат работата, земята щеше да се върти по-бързо. Малкото момиче не е съгласна с нея. Жената започва да люлее силно бебето, след това го дава на Алиса, защото трябва да тръгва за крикет срещата. Пеленачето се оказва странно същество, издаващо грухтящи звуци и прививащо се като морска звезда.

Момичето и бебето излизат навън. Невръстното дете се превръща в прасе и Алиса го пуска в гората. Чешърският котарак се оказва седнал на един клон. Момичето го пита за посоката. Котаракът ѝ отвръща, че в едната посока се намира Мартенския заек, а в другата Шапкаря, но и двамата са побъркани. Усмихваща се котка определя като побъркани себе си и Алиса. Обърканото дете тръгва към пътя, водещ към Мартенския заек.

Седма глава. Една необикновена закуска[редактиране | редактиране на кода]

Под едно дърво пред къща е наредена голяма маса. На самия й край седят притисната Шапкаря, Мартенския заек и Катерицата, заспала дълбоко. Алиса сяда на едно голямо кресло на другата страна на масата, въпреки възраженията на двамата будни, че няма място. Мартенския заек и Шапкаря се държат налудничаво и грубо със своя гост. Шапкарят задава гатанка, но която никой не знае отговора, и си играе с отговорите на момичето. По едно време вади часовник, който отмерва годините и дните, но не и часовете. Мартенския заек пуска часовника в чашата с чай, за да го поправи, понеже закъснява с няколко дни. Шапкарят започва да говори за Времето, към което трябва да се отнасяме с уважение. Налудничавият мъж да си спомни за концерт, проведен от Кралицата Сърце, в който участвали той и Времето. Кралицата заповядала да бъде отсечена главата на Шапкаря, заради песента му, която й „губила времето“. Оттогава Шапкаря и Времето са скарани и винаги е шест часа – време за обяд. Тримата се местят непрестанно около масата, понеже нямали време да измият съдовете, заети да пият чай.

Мартенския заек и Шапкаря събуждат Катерицата, за да им разкаже приказка. Катерицата започва историята на три сестри на име Мими, Нини и Лили, които живеели щастливо на дъното на кладенец, от който извирал сироп, и се упражнявали в рисуването на неща, които започват с буквата „М“. Алиса смята целия разказ за абсурден и непрекъснато задава въпроси на разказвача. Отговорите на Шапкаря, Мартенския заек и Катерицата объркват малкото момиче. Алиса напуска масата обидена и отвратена. Последно вижда как Шапкаря и Мартенския заек се опитват да напъхат Катерицата в чайника. Детето намира врата в едно дърво, което я отвежда отново в залата от втора глава. С помощта на гъбата от Гъсеницата Алиса нагажда своята височина на 25 сантиметра и преминава през вратата, водеща към Чудната градина.

Осма глава. Царицата и нейното игрище[редактиране | редактиране на кода]

До входа на градината седи розово стъбло, чийто бели рози са боядисвани в червено от трима градинари с имена: Две, Пет и Седем. Алиса пита тримата защо правят това. Две и отговаря, че Царицата на сърцата е заповядала да се посади стъбло с червени рози, но те погрешка посадили с бели. От вътрешността на градината се задава Царицата. Тримата слуги падат по очи на земята.

Царският екскорт се състои от войници – подобно на градинарите, също с продълговати и плоски като карти за игра тела, - придворни, царското семейство и гости. Между гостите Алиса забелязва Белия заек, който е глашатай. Шествието се спира пред Алиса и градинарите. Момичето се опитва да защити клетите слуги, но Царицата заповядва да бъде отсечена главата и на четиримата. Царят се застъпва за детето, а градинарите се скриват зад една огромна саксия.

Царицата на сърцата кани Алиса да играят крокет. Играта обаче е крайно необичайна: игрището е пълно с трапчинки и издатини, вместо топка се използват живи таралежи и вместо чук живи фламингота. За обръч служат войниците, които превиват телата си като мост. Не присъстват каквито и да е правила, всеки прави каквото си иска и остават Царицата, раздаваща смъртни присъди наляво и надясно, да побеждава. Алиса се опитва да изправи врата на фламингото и да удари бягащия таралеж. Накрая се отказва и търси начин да избяга от игрището. Неочаквано във въздуха се появява главата на Чешърският котарак и момичето започва да му се оплаква от играта и Царицата. Царят и Царицата на сърцата чуват разговора. Те не харесват новия гост и заповядват да се отсече главата му. Палачът възразява: не може да отсече глава ако няма тяло. Между тях избухва спор. Алиса споделя, че котката е на Херцогинята, нея да питата. Палачът довежда Херцогинята, но вече е късно - главата на Чешърският котарак е изчезнала.